26 октомври 1440 г. на площада пред градската катедрала са се

26 октомври 1440 година на площада пред градската катедрала са се събрали лица от цялата прослойка на обществото във във френския град Нант.  Така събралата се  шумна навалица, не  си дава сметка, че личността, поради която се е събрала, ще въодушеви един от най-злокобните герои от приказките. Народът се стичал, с цел да гледа обществената екзекуция на младия граф Дьо Бриен, барон Дьо Ре, прочут в резюме като Жил дьо Ре, маршал на Франция.

Осъденият бил приет за отговорен в магьосничество, содомия, нечувана свирепост и серийни убийства. Преди да отиде на бесилото, извергът признал убийството на 140 дребни деца – селски момчета, които в продължение на 8 години отвличал, изнасилвал, изтезавал и убивал. След гибелта му в подземията на замъка са открити 49 човешки черепа.

Едва ли с тази приказка ще приспим децата, макар че тези на Шарл Перо са наложително четиво за лека нощ. А зад основния персонаж на една от най-любимите – „ Синята брада ”, стои тъкмо биографията на Жил дьо Ре.

В интерпретацията на френския повествовател истината е много смекчена. Там любопитната млада брачна половинка наднича в неразрешена от мъжа й стая, където открива убити предходните му дами. Братята й обаче идват в точния момент, злодеят е осъден уместно и всичко завършва с хепиенд. Докато действителната история наподобява на филм на ужасите.

Вдъхновението зад приказката „ Синята брада “ – кой е Жил дьо Ре?

Жил дьо Ре е роден през октомври 1404 година Прави блестяща военна кариера. Бие се един до друг с Жана д’Арк в качеството си на един от нейните капитани. След изгарянето на клада на Орлеанската дева той се отдръпва в замъка Тифажи и се увлича от окултизъм, обграждайки се с  цяло общество от вещици, магьосници и впрочем подозрителни персони. Там се поставя и началото на серията от убийства.

Графът стартира да убива деца от покрайнините на замъка си, с чиято кръв, сърца или други органи прави демонски ритуали. Подпомаган е от двама помощници, които отиват дружно с него на бесилото – англичанин, наименуван месир Джон, и флорентински духовник на име Прелати.

Дълго време закононарушенията на барона остават скрити поради високото му състояние в обществото. Огромното му благосъстояние, роднинството му с кралското семейство и херцозите на Бретан, както и многочислените му връзки с авторитетни аристократически родове, го вършат една най-видните фигури за времето си.

Дете, съумяло да избяга от мъченията, става причина зверствата да излязат на бял свят. Съгласно предсмъртното предпочитание на барона тялото му е заровено в манастира на кармелитките в Нант. По време на Френската гражданска война манастирът и надгробният му монумент са унищожени. Името му потъва в давност задълго и вероятно справедливо. Докато през 1697 година парижкият издател Барбен не разгласява сборника „ Истории, или приказки от остарели времена ” на французина Шарл Перо, в който историята е преразказана за деца под заглавието „ Синята брада ”.

Жестокият граф възкръсва в образа на баснословен персонаж и заживява нов живот.

И зад българските приказни герои се крият действителни персони – да вземем за пример Настрадин Ходжа

Фактът, че зад ред известни приказни герои се крият действителни персони, чийто необикновени истории са впечатлили писателите, не е инцидентен. Големите разказвачи като Шарл Перо или братя Грим постоянно записват национални предания и интерпретират сюжетите.

Така същински персони, превърнати в митове поради невероятния си живот, оживяват в приказни облици.

Фолклорни източници употребяват и българските създатели на приказки. Например нашият Хитър Петър е събирателен облик, в това няма подозрение. Но не и безконечният му сателит и сътрудник в шегите Настрадин Ходжа. Той е изцяло действителен, освен това много прочут за времето си човек.

Nasreddin Hoca, както е името на родния му език, е хуморист, роден през 1208 година в село Хорту, Турция. Първите анекдоти с неговото име са събрани и публично записани в „ Салтукнаме ”, книга, датирана от 1480 година В продължение на епохи е развеселявал хора от разнообразни националности. Разказите на Настрадин Ходжа се срещат в албанския, арабския, арменския, даже хинди, както и българския, гръцкия, италианския, персийския и несъмнено, в турския обичаен фолклор.

Удивително е, че Настрадин Ходжа е доста известен в Китай. А негов монумент е повдигнат в Схарбек, населено място, намиращо се единствено на четири километра от центъра на Брюксел, столицата на Европейския съюз.

Из света на братя Грим

Всеки повествовател на приказки черпи материал от личната си национална история и митология. Якоб Лудвиг Карл Грим и Вилхелм Карл Грим, известни като братя Грим, стартират да събират немски приказки, чийто преводи и по-късни редакции са мощно пречистени и приспособени за деца, до момента в който първичните версии са чудовищни. Техен декор са тъмните и страховити глъбини към едновремешните села и изолираните немски „ градове – страни “. В тях вилнеят вещици, тролове и вълци, а психолози и етнолози откриват прочувствена паника, боязън от занемаряване и родителско принуждение.

Времето е посипало захар върху сюжетите и през днешния ден те умиляват и родителите, и малчугани. Първообразите на героите обаче са имали в действителност нещастни ориси.

Снежанка в реалност се споделя Маргарета декор Валдек

Снежанка в реалност се споделя Маргарета декор Валдек и е родена през 1553 година Майка й умира още при раждането. След време овдовелият татко се дами наново. За мащехата архивите нищо не споделят, по тази причина пък загатват, че хубостта на девойката е толкоз огромна, че за нея се приказва даже отвън рамките на Германия.

Тя е на към 16 години, когато татко й граф Филип декор Валдек IV я изпраща като придворна дама в двора в Брабант, сегашен Брюксел. Там животът й минава в прелестни балове и сантиментални срещи с кавалери от най-висшата европейска аристокрация. Скоро в хубавицата се влюбват цели два принца – холандският граф Егмонт и самият испански крал Филип II. На испанския монарх графската дъщеря отвръща с реципрочност.

Тук обаче се намесва тайната полиция на Испания, опасявайки се, че връзката сред чужденката Маргарета и президента ще има отрицателни интернационалните политически последици.

Така че Снежанка въпреки всичко е отровена, само че не от мащехата си, а от шпионите. Не съумяват да я спасят даже джуджетата, които също имат първообраз. Братът на Маргарета има меден рудник, в който по 12 часа на денонощие работят деца. От тежката работа те си остават с невисок растеж, прегърбени, съвсем инвалиди и рядко доживяват пълноправие. Невръстните служащи – джуджета носят високи шапки, които да ги защищават от прахоляка и камъните.

Легендите зад „ Спящата хубавица “

Туристическа атракция през днешния ден е замъкът и на друга героиня на Братя Грим – Спящата хубавица. Замъкът Забабург, където се развива действието на приказката, е издигнат през 1334 година в самото сърце на гората Райнхарт в Германия. Безброй обилни балове и увеселения се провеждат там досега, когато един граф взема решение да реалокира резиденцията си в по-модерен замък.

Забабург бързо запустява и обраства с плътна пелена от бръшлян и рози. Именно този му тип кара хората в покрайнината да описват невероятни истории за хубавица, наказана на безконечен сън в покоите му. В началото на XIX век дворецът е реставриран и „ разсънен ” след съвсем 100 години сън.

Това въодушевява братя Грим да напишат „ Спящата хубавица ”, която, откакто се убожда на омагьосано вретено, заспива стогодишен сън. Днес в замъка може да се посети и призрачната кула, на върха на която принцесата намира вретеното. Дворецът от години работи като хотел и всеки посетител може да преспи в копие на леглото на Спящата хубавица.

И Пепеляшка възкръсва

Приказката за Пепеляшка изкушава перото и на Шарл Перо през 1697 година и на братя Грим през 1812 година В двете версии има несъществени разлики – в тази на Шарл Перо героинята най-после прости на злите си сестри, до момента в който при братя Грим те са осъдени.

Интересното е друго. Германският първоизточник на приказката препраща към доста по-стара легенда, а точно към преживелица отпреди 4500 години по времето на Четвъртата египетска династия. В центъра на събитията е египетската хетера от тракийски генезис Родопис (означава „ розови бузи ”, на нея е кръстена и планината ни). Тя живее през VI век пр.н.е.

Красавицата е момиче от Тракия на име Дорича, отвлеченo от пирати и продаденo за робиня на остров Самос още като дете. Момичето попада като слугиня в богато семейство, в което като домакински лакей е бил и Езоп, известният баснописец. Скоро в красивата тракийка обезверено се влюбва Караксус, богат търговец на вино и брат на известната поетеса Сафо от остров Лесбос. Той съумява да откупи обичаната си против голяма сума и по този начин я избавя от иго.

Според египетската версия на историята един път, когато Родопис се къпела, орел сграбчил един от нейните сандали и го отнесъл в Мемфис, където фараон Амазис II се съвещавал с министрите си навън в градината на двореца си. Орелът пуснал в скута на фараона сандалът, а той удивен от символиката, изпратил хора по всички краища на страната в търсене на дамата, на която принадлежи сандалът.

След като я разкрили, Ропопис била заведена в Мемфис и станала брачна половинка на фараона.

По следите на Шехерезада

Подобна история има и сладкодумната източна разказвачка на приказки Шехерезада. И да, става известно, че тя също е същинска! Зад облика й стои Ал-Хайзуран бинт Ата, която живее през VIII век.

Родена в Йемен, още 15-годишна е отвлечена от пътуващи бедуини, които я продават на пазара за плебеи в Мека. Купува я не какъв да е, а самият предстоящ халиф Ал-Махди, като я трансформира в своя наложница. Хайзуран скоро придобива такова въздействие върху Ал-Махди, който е толкоз вманиачен по нея, че незабавно откакто става халиф, й връща свободата, дами се за нея публично, а синовете им стават негови наследници.

Това решение провокира остра рецесия, с която царицата съумява да се оправи единствено с помощта на своята изключителна дипломатичност, с която влиза и в националното творчество. Първоначално за главен правоприемник е избран по-големият наследник Ал-Хади. Но той прави грешката да се опита да се изплъзне от въздействието на майка си и Хайзуран без никакви старания съумява да уговори обожаващия я брачен партньор да завещае властта на по-малкия – небезизвестния Харун ар-Рашид.

И когато стане дума за завещание бедите идват сами. Докато халиф Ал-Махди пътува към сина си с задачата да го убеди непринудено да отстъпи короната на брат си, ненадейно умира. Така на Хайзуран се постанова краткотрайно да поеме ръководството на страната, чиято войска е разединена поради съперничеството сред двамата братя за престола. След като Ал-Хади въпреки всичко става халиф, сред него и майка му връзките се обтягат. През септември 786 година той също ненадейно умира. Мнозина упрекват за това Хайзуран, само че никой не оспорва правото на другия й наследник да поеме властта.

Така в историята и в приказките влиза халиф Харун ар-Рашид. По време на неговото ръководство царицата има голяма власт. Тя не пести несметното си благосъстояние, когато става дума за социална и благотворителна активност. Под нейно управление се строят здания, канали уреди, раздават се помощи на бедните, подкрепят се болните, а Багдад се трансформира в столицата на света.

Скоро народът стартира да я боготвори и да й приписва разнообразни небивали истории. И по този начин сред действителност и мит се раждат Шехерезада и нейните „ Хиляда и една нощ ”.

Приказният „ Пинокио “

Оказва се, че и най-невероятният баснословен воин – дървеното дребосъче Пинокио, излязло отдолу под перото на Карло Колоди, също не е измислено. Истинската му биография се появява на бял свят при разкопки в гробището край Флоренция, осъществявани от английски учени дружно с техни италиански сътрудници от Антропологическото общество към Академията на науките.

Екипът е учуден, когато близо до гроба на разказвача Карло Колоди се натъкват на срутен надгробен камък с надпис „ Пинокио Санчес ”. Макар да са уверени, че са попаднали на съвпадане на имена, учените въпреки всичко вземат решение да ревизират посредством експертиза дали е допустимо да става дума за първообраз на приказния персонаж. За задачата получават позволение за ексхумация и канят най-авторитетния хирург патоанатом Джефри Фикшън.

Резултатите от експертизата са шокиращи. А когато към тях се прибавят и свидетелствата, открити в общинския списък, се обрисува следната трагична история.

През 1760 година в бедното флорентинско семейство Санчес се ражда наследник. Наричат го Пинокио (в превод – кедрова ядка). Минават години, само че момчето по този начин и не пораства. Днес диагнозата му е ясна – нанизъм, патологично положение, характеризиращо се с невисок растеж – под 130 сантиметра при мъжете.

Въпреки недъга си Пинокио се включва дружно с татко си във войната на Италия за самостоятелност. Назначават го за полкови барабанчик, защото за друго не става. След 15-годишна военна работа Пинокио се завръща в родината си като цялостен неработоспособен. На фронта е изгубил и ръцете, и краката си, а лицето му е обезобразено. Съдбата си знае работата, става известно благосклонна и го среща със знахаря вълшебник Карло Бестулджи, който се трансформира за него в приказния баща Карло.

Знахарят създава за пациента си дървени протези за краката и ръцете, а също по този начин и специфичен дървен нос на мястото на ампутирания. Така Карло подарява на Пинокио втори живот и дори нова специалност. В този си тип джуджето има величествен триумф в цирка, тъй като с дървените си крака наподобява на огромна жива марионетка.

Историята му впечатлява италианския публицист Карло Колоди (1826–1890) и предизвика въображението му да сътвори фамозната приказка за дървеното дребосъче, чийто нос пораства всякога, когато излъже. Пинокио умира на манежа – при осъществяването на един номер пада от трапеца и разрушава главата си. След гибелта му е заровен паралелно с Карло Колоди, своя книжовен татко.

Прототипът на Алиса в едноименната книга на Луис Карол

Не толкоз трагична е ориста на Алис Лидъл – прототипът на героинята от „ Алиса в Страната на чудесата ” на Луис Карол. Тя е щерка на вицеканцлера на университета Оксфорд Хенри Лидъл.Чарлс Латуидж Доджсън, работещ под псевдонима Луис Карол, е непосредствен другар на фамилията.

Историята стартира на 4 юли 1862 година, когато двамата другари излизат на разходка с лодка нагоре по Темза в компанията на трите дъщери на ректора: тринадесетгодишната Лорина, десетгодишната Алис и осемгодишната Едит. Този ден, както след това ще каже британският стихотворец Уистън Хю Одън, „ е също толкоз незабравим в историята на литературата, колкото 4 юли в историята на Америка ”.

По време на целия път Доджсън забавлява скучаещите деца с историята за дребната Алиса, която попада в поредност от завършения. Момичетата харесват историята, а Алис моли Доджсън да запише описа, в който тя е основната героиня. Доджсън й дава обещание и стартира да написа ръкописа още на идващия ден. Две години по-късно й подарява ръкописа с надпис: „ Коледен подарък на скъпото ми момиче за спомен от един летен ден ”.

Много спекулации съществуват към дружбата сред Луис Карол и невръстната Алис. Самите родители на момичето описват, че един път писателят се обърнал към тях с молба да му разрешат да изиска ръката й, когато порасне. Разказвачът на приказки постоянно обича да снима дребната си муза и са непокътнати голям брой нейни снимки.

Писателят е странна персона: болен, заекващ и уединен човек, който цялостен живот по този начин и не съумява да се приобщи към другите, само че изпитва същинска обич към децата и най-много към дребните момиченца, в чиято компания само не заеква. Боледува от частична епилепсия, която предизвиква по този начин наречените микропсия и макропсия, през днешния ден в медицината това се назовават синдром „ Алиса в Страната на чудесата ”.

На 28 години тя се омъжва по обич за Реджиналд Харгривс, професионален състезател на крикет. Преди гибелта си през 1926 година тя продава подарения й в миналото първи образец от „ Алиса ” за 15 400 лири стерлинги, с цел да заплати домакинските си сметки.

Друг любопитен факт е, че когато е на 80 години, Алис гостува у другари в Съединени американски щати, където се среща с различен кръстник на велика творба – Питър Лъулин Дейвис. Той пък въодушевява сър Джеймс Матю Бари да сътвори популярното си произведение „ Питър Пан ”. За него е идната история.

Непорастващият Питър Пан

Сигурно няма дете, което да не познава вълшебните завършения на момчето, което не желае да порасне. Кой не е играл на криеница със сянката си или не се е впускал в борби със свирепи пирати?

Първообраз на Питър Пан е 4-годишният Майкъл – боязливо момче, което постоянно сънува кошмари, в които го преследват морски разбойници.По това време Джеймс Бари живее в дома на приятелите си и постоянно успокоява момчето, до момента в който най-после му хрумва да напише приказка, с която да укроти страховете и да му вдъхне храброст. Така на бял свят се появява апологията на безконечното детство, където се преплитат фикция и завършения.

Първоначално през 1904 година „ Питър Пан ” е сложена като пиеса, само че още същата година създателят я преработва в книга. Макар първообраз на героя да е невръстният Майкъл, негов кръстник става различен от братската петорка – Питър Лъулин Дейвис. Към неговото малко име писателят прибавя и Пан, името на бога на горите в древногръцката митология.

Съдбата на прототипа е трагична. Първо умира бащата на фамилията, а майката Силвия Лъулин Дейвис е в близки любовни връзки с Джеймс Бари. След гибелта на брачна половинка й, писателят е избран за един от настойниците на момчетата и импровизирано ги осиновява.

От тук нататък имената им стартират обществено да се свързват с „ Питър Пан ”, само че историята в действителност е нежелана. Тримата най-големи братя служат в английската войска през Първата международна война. Единият от тях умира на фронта. Четвъртият от момчетата, Дейвис, се самоубива на странна възраст – 63 години.

Питър Пан се оказва с хомосексуална ориентировка. Малко преди да навърши 21 години, той се удавя дружно с любовника си на няколко благи от Оксфорд.

Историята зад толкоз приказки ви описах, а за самите разказвачи на приказки не казахме нищо, въпреки че животът им самичък по себе си е една приказка. Е, не чак толкоз красива като захаросаните им истории, само че въпреки всичко приказка. Че кой не знае и не е чувал „ Имало едно време “?

И по този начин имало едно време…

братя Грим, обединени за цялостен живот от пристрастеността си към литературата и проучването на езиците: Вилхелм и Якоб Грим.

Името им е обвързвано с тези прелестни истории за грозни вещици и смели девойки, за млади принцове и огромни рискове. Те събирали тези истории по политически аргументи. Искали да запазят предишното, с цел да трансформират сегашното.

Тази документална драма, която SafeNews предлага да не пропускате, споделя незнайната история на известните колекционери на приказки. Семейство Грим имат доста ясна визия: обединена Германия, учредена на общ немски език. Техните приказки са предопределени да служат като рамка за единение.

През 1837 година Германия към момента е разграничена на доста княжества. Когато стартират кариерата си, братът на Наполеон Бонапарт преди малко е назначен за крал на Вестфалия, а френският е народен език. Съзнателно издирвайки и популяризирайки остарялата немска литература, братята се ангажират с академична културна война против френското задгранично ръководство.

Но в техните истории няма нищо характерно немско. Много от приказките им могат да бъдат открити в сходни форми из цяла Европа.

Има нещо обаче, което ги отличава…Дяволът е в детайлите споделят, вижте за какво.

 

Димитър Димитров/ SafeNews

 

Iзточници: bukvite, chitanka.info

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News